История на град Обзор
През 510 г. пр. Хр. била основана първата колония - Месембрия (Несебър), а скоро след това приселници от Месамбрия основават нова морска колония Навлох (град Обзор).
Плиний Стари посочвал друго име за Навлох – Хелиополис /Слънчев град/. В римски пътеводители се споменава за крепост, защитена от яки стени и играеща важна роля по Понтийския път от Бизантион, който пресичал Странджа край брега на Черно море и свързвал Анхиало със земите на север до река Дунав. Името на селището в този пътеводител било Храм на Юпитер. В крепостта се влизало през северна и южна порта. В центъра й, където сега се намира площадът на град Обзор, бил построен красив Храм на Юпитер, който дал и името на селището.
През ІV век Анхиало бил епископски център и оказал силно въздействие върху развитието на съседния Хелиополис, който вече се наричал Теополис /Град на Бога/. През 395г. на мястото на Източната Римска Империя се появила Византия и започнало проникването на християнството. Град Анхиало (Поморие) става епископски център и оказва силно въздействие върху развитието на съседния Хелиополис, който вече се наричал Теополис /Град на Бога/.
През 6-7 век тук идват славяните, а след тях и прабългарите. През 681г. се създава Българската държава.
Тук минавала границата с Византия, по протежението на която били построени множество защитни валове. Векове наред тук са се водели непрестанни битки между българи и ромеи. През 1366г. граф Амедей Савойски разрушил всички черноморски крепости. Тяхната участ споделил и Теополис – било опустошено цялото крайбрежие без град Варна.
През ХІІІ век крепостта, намираща се на около 2 км. от селището с формата на квадрат получила името Козяк, което постепенно изместило името Теополис. Руините на крепостните основи и останки от кули по ъглите личат и в наши дни в местността Калето. Името на крепостта днес носи съседен връх.
След падането на българските земи под турско робство, завоевателите кръщават селището с наименованието Гьозлю /Красивото/ , което през 16 век било променено на Гьозекен /Хубав изглед, Всеглед/. След разгрома на Преображенското въстание, както и след войните през 1913 – 1918г. тук се заселват много българи от Тракия.
През 1934г. името на село Гьозекен било заменено с село Обзор, през 1935г – с Козякград, а през 1936г. отново го нарекли село Обзор, което наименование с гордост носи и до днес.
В град Обзор са открити римски и византийски монети, амфори и др. Някои от откритите колони и капители се намират в лапидариума, уреден в малка градинакрай централния площад. Особен интерес представлява капителът с изображение на риба. В Археологическия музей в София се съхраняват антична глава- един от най-ценните експонати, намерен в Обзор и амфора, направена от червена глина, дълга 23см., която по форма напомня вретено и има тясно и високо гърло с две дъговидни дръжки. Особен интерес представлява намереният на вала край град Обзор камък с изсечени върху него старобългарски знаци.
В края на 2011г. по време на изкопни работи за ремонт на водопреносната мрежа, работници от ВиК се натъкнаха на останки от автентична римска баня.
Банята е военна, с дължина около 40м., много добре запазена, което рядко се случва за находки от римския период. Останките са едва на 15 см. под асфалта и досега са били неразкрити, тъй като в тази част на града не е имало изкопни работи. В началото на месец април 2012г. стартират археологическите разкопки на тази уникална находка.
Град Обзор има капацитет за исторически туризъм. С реставрацията на тази находка туристите ще имат още една причина да идват тук.